Jan 24, 2009, 11:06 PM

Душата ми е клада

  Poetry » Love
914 0 3

Душата ми е клада.

Всеки ден

свойта обич

изпепелявам.

Калявам я в бурното море-

живот...

От незатихналите стъпки

на нощта

букет от чувства

сбирам.

От висини и спадове

на своя ден

градя обичта си

към теб,

към утрешния ден.

Вехти

прашни спомени

измитам,

полуистини,

полулюбови

на забрава обричам.

Препъвам се в своя

корен

и все към теб

летя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....