Беззвездно е небето и мълчи.
Душата ми е окъсняла птица,
тя търси в мрака своите лъчи
отново да политне, да запее.
Изгубена любов във шепите събра
на капки бели сълзи в тишина,
нощта се сгърчи, думата умря
във тътена от неизказани слова.
Защото там зад сивите завеси на небето
са скрити сребърните звездопади,
надеждите са птици окрилени,
към своите пространства полетели. ...