Душата ми е окъсняла птица
Беззвездно е небето и мълчи.
Душата ми е окъсняла птица,
тя търси в мрака своите лъчи
отново да политне, да запее.
Изгубена любов във шепите събра
на капки бели сълзи в тишина,
нощта се сгърчи, думата умря
във тътена от неизказани слова.
Защото там зад сивите завеси на небето
са скрити сребърните звездопади,
надеждите са птици окрилени,
към своите пространства полетели.
Там светлите сияния се сливат
в едно със струнните лъчи
и музика се ражда от гърдите
на многоцветните дъги.
И две по две се гушат птиците
със ангелски усмивки и любов,
а бели перлички са сълзите,
изплакани от щастие и нежен зов.
Очите ми са вперени в небето,
ще търся своята си светлина.
Не искам звездопадите в сърцето
да се изгубят в мрака в тишина.
Тя може да е окъсняла, но е птица,
която е посяла свойте семена,
когато се събуди след бялата си зима,
отново ще запее в нея любовта.
Душата ми е окъсняла птица,
тя търси в мрака своите лъчи
отново да политне, да запее.
Изгубена любов във шепите събра
на капки бели сълзи в тишина,
нощта се сгърчи, думата умря
във тътена от неизказани слова.
Защото там зад сивите завеси на небето
са скрити сребърните звездопади,
надеждите са птици окрилени,
към своите пространства полетели.
Там светлите сияния се сливат
в едно със струнните лъчи
и музика се ражда от гърдите
на многоцветните дъги.
И две по две се гушат птиците
със ангелски усмивки и любов,
а бели перлички са сълзите,
изплакани от щастие и нежен зов.
Очите ми са вперени в небето,
ще търся своята си светлина.
Не искам звездопадите в сърцето
да се изгубят в мрака в тишина.
Тя може да е окъсняла, но е птица,
която е посяла свойте семена,
когато се събуди след бялата си зима,
отново ще запее в нея любовта.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
)
