Душата ми е при теб
Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина,
тъмна дупка без изход и без дъно.
И падам там отново и отново
и се лутам сам самичка.
Черно е и мрачно е,
а моята душа беше толкова светла,
когато ти беше там,
грееше и светеше.
Сега душата се лута някъде там,
даже не стои при мен...
и тя иска да ме напусне.
Какво ще правя и без нея?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никол Димова Всички права запазени
