Чувствам се като вързана,
като безпомощна, като птица
със счупено крило,
като цвете което чака да бъде полято.
Чувствам се сякаш съм в тъмнина,
тъмна дупка без изход и без дъно.
И падам там отново и отново
и се лутам сам самичка.
Черно е и мрачно е,
а моята душа беше толкова светла,
когато ти беше там,
грееше и светеше.
Сега душата се лута някъде там,
даже не стои при мен...
и тя иска да ме напусне.
Какво ще правя и без нея?
© Никол Димова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
