Душата ми е стара
ДУШАТА МИ Е СТАРА
Душата ми, душата ми е стара…
Полегнала в последното ми тяло,
изпитала любов и изневяра,
омразата и обичта познала,
не иска тя от него да си иде,
макар да знае - друг живот я чака...
Но всеки миг за нея тук е свиден –
тя тука се е радвала и плакала...
Тя тук е вдишвала със упоение
от нежния любовен полъх нощен...
И заедно със мене на колене
е падала – за да поиска прошка....
Не иска друго тяло тя да има
и затова е в него кротко сгушена...
А тръгне ли си – тялото изстинало
ще продължава в нея да се вслушва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Ванчев Всички права запазени
