Jun 25, 2009, 8:33 PM

Душата ми е стара

  Poetry
802 0 9

ДУШАТА МИ Е СТАРА

 

Душата ми, душата ми е стара

Полегнала в последното ми тяло,

изпитала любов и изневяра,

омразата и обичта познала,

 

не иска тя от него да си иде,

макар да знае - друг живот я чака...

Но всеки миг за нея тук е свиден –

тя тука се е радвала и плакала...

 

Тя тук е вдишвала със упоение

от нежния любовен полъх нощен...

И заедно със мене на колене

е падала – за да поиска прошка....

 

Не иска друго тяло тя да има

и затова е в него кротко сгушена...

А тръгне ли си – тялото изстинало

ще продължава в нея да се вслушва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...