Душата ми като книга
Изгубих се във превода
като книга - колко хора ме разлистиха,
но никой между редовете не прочете,
а и днес не се отдава много на написаното!
Прочетоха делата ми,
осъдиха ме - за болката ми, останали неуки,
присъдите ми бяха без обжалване,
не ги трогнаха изсъхналите по мастилото сълзи!
Разхвърлиха душата ми на думички,
разпокъха света ми на срички,
не умея да редя ребуси,
а на ребус превърнаха ума ми!
Не ме погледнаха в очите, а там
бе ключът за всичко написано,
решиха, че душата ми е книга скучна,
разпокъсана ме хвърлиха на бунището!
Слушах как ме обсъждаха,
оцветиха раните ми с краски,
зачеркнаха важни редове, добавиха
лъжи от самосебе си!
Орисана останах, непрочетена,
била съм трудно четиво,
а тези, които ме прочетоха,
захвърлиха ме, трогнати били само от корицата!
Сега до мен се настанява нов читател,
изглежда мил.
И колко нежно той разгръща страниците!
Моля ти се, бъди добър, поне ти ме разбери!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирена Всички права запазени
Пък и добрите читатели не обичат книги, които са повърхностни и не се съпротивляват при прочита! 
