2.12.2020 г., 9:14 ч.

Душата ми пак се моли... 

  Поезия » Любовна
5.0 / 3
1508 0 2
Покри черните мисли
с бели преспи
от светли мечти...
И снежен човек от спомени
пред прага - Истина
направи ми ти...
Затрупа голите клони
на широколистнте ми
сълзи...
Душата ми пак се моли:
И в съня
и в стиха ми остани! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселка Стойнева Всички права запазени

Предложения
  • Ще се прегърна сам и ще си тръгна. Без друго моите ръце не те докосват. Не знам в какво съм се превъ...
  • Сонетен венец 1. Спотайват се и обич, и омраза, завесата е вдигната със стон. Свободните столове, ка...
  • На красотата можеш ли да заприличаш...? Оставя тя една горчивина и песента на славеево птиче в неясн...

Още произведения »