31.07.2009 г., 0:38

Душата ми плаче

931 0 0

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ

 

 

Душата ми плаче,

сърцето затихна в тъга.

Не искам това да е начинът

да ме накараш да разбера,

че  ти си птичка свободна

и обожаваш това.

 

Прости ми,

не  беше нарочно.

Нуждаех се аз от гласа -

тоз  глас,

който плени ме,

без който не мога сега.

 

Обичам те

тъй  безрезервно.

И много ми липсваш сега,

Очаквам мига на докосването,

с твоята нежна душа

 

02.07.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Гурбачов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...