gorby (Васил Гурбачов)
9

Jul 31, 2009, 12:38 AM

Душата ми плаче

Poetry » Love

930 0 0

ДУШАТА МИ ПЛАЧЕ

Душата ми плаче,

сърцето затихна в тъга.

Не искам това да е начинът

да ме накараш да разбера,

че ти си птичка свободна

и обожаваш това.

Прости ми,

не беше нарочно.

Нуждаех се аз от гласа -

тоз глас,

който плени ме,

без който не мога сега.

Обичам те

тъй безрезервно.

И много ми липсваш сега,

Очаквам мига на докосването,

с твоята нежна душа

02.07.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9