Душата ми с нея се родее
Носи тя душа на чучулига,
будеща ни в ранните зори
и страстта у мен се тъй надига,
че от вдъхновението пламтя дори.
Песента й в сърцата блика
с толкова приятен, весел глас -
всеки миг омаята ме вика:
преживявам с нея тоз захлас.
Доброволно се намирам в плен -
даже денонощно го възпявам:
от него си оставам възхитен
и да съм затворник настоявам,
но и аз я вплитам в моя стих,
тя в него искам да живее,
чрез честта да я обичам й простих,
душата ми с нея се родее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Рибаров Всички права запазени
