Носи тя душа на чучулига,
будеща ни в ранните зори
и страстта у мен се тъй надига,
че от вдъхновението пламтя дори.
Песента й в сърцата блика
с толкова приятен, весел глас -
всеки миг омаята ме вика:
преживявам с нея тоз захлас.
Доброволно се намирам в плен -
даже денонощно го възпявам:
от него си оставам възхитен
и да съм затворник настоявам, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up