Душата ми се учи да чете
ДУШАТА МИ СЕ УЧИ ДА ЧЕТЕ
Учителю! – в хитоните на Бога,
дай, Боже, да си жив и след стоте! –
да бъде ден, във който пак ще мога
пред школските врата да съм дете.
И доземи поклон да сторя ничком
отново пред добрите ти очи?
Учителю, от теб научих всичко! –
без обич и добро светът горчи.
И – моля те, прости на мен, глупака? –
аз още сричам твоето „А-бе”.
И малката ти книжица във мрака
пред мен разтвори Седмото небе!
Сложи ме до прозореца – да седна
отново на издраскания чин? –
през твоите зеници да прогледна
за хубостите в този свят един!
Благодаря, Учителю, че мога
за миг край теб да бъда пак дете.
Детенце на коляното на Бога! –
душата ми се учи да чете.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Честит първи учебен ден на всички мои колеги Учители!
Честит да бъде и за прекрасните деца на България!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
