Сиджи (Ваня)
49 319
26.09.2009 г., 10:16 ч.

Душата ми тихо заплака 

  Поезия
667 0 4

Душата ми тихо заплака.

Навън се спуска нощ и самота.

В прозореца безмълвно наднича

                                    око на луна.

Светулките-лампи гаснат

една по една

и  птици влюбени отдавна спят

в топлите гнезда.

В ъгъла на стаята ми,

обронила глава,

дреме

изстрадала

и уморена

любовта.

 

А утрото ще е кристално чисто,

ще ме гледа пак с очите сини на дете.

Ще ме събуди слънцето с милувка плаха.

 

Ще стана.

От лицето си тъгата ще измия,

ще тръсна от раменете си

паяжината на самотата.

Ще тръгна –

в душата  - с прошката,

на устните – усмивката.

 

Ще открия две очи

кехлибарени

в чаша димящо кафе.

 

© Ваня Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??