Душата ми зажадняла...
Зажадняла душата, пред теб коленичи,
тя не моли, мълчи във очакване,
преболедувала страх и лъжи.
Вземи я в шепи ,обещай и обичане,
превържи я с целувка,докосни със милувка.
А когато е вече разпукана ,
докосни я със първа роса,
заросила от нежност, вълнения
изпий я на глътки като в съня...
Истинска до тебе е сгушена,
а любовта и неутолима,
премежена страст във очите,
обич по устните, жар във гърдите.
Любовта ми е гладна ,ето я,
с поглед в който струи нежно желание,
като стенание поривреме и разстояния...
Гладна и жадна ,а пълна със обич
теб да нахрани и напои...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
6
