1.04.2006 г., 15:37 ч.

Душата ми зажадняла... 

  Поезия
962 0 10

Зажадняла душата, пред теб коленичи,
тя не  моли,  мълчи във очакване,
преболедувала страх и лъжи.
Вземи я в  шепи ,обещай и обичане,
превържи я с целувка,докосни със милувка.
А когато е вече разпукана ,
докосни я  със първа роса,
заросила от нежност, вълнения
изпий я на глътки като в съня...
Истинска до тебе е сгушена,
а любовта и неутолима,
премежена страст във очите,
обич по устните, жар във гърдите.
Любовта ми е гладна ,ето я,
с поглед в който струи нежно желание,
като стенание поривреме и разстояния...
Гладна и жадна ,а пълна със обич
теб да нахрани и напои...




 

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Този стих наистина ме измъчи вече.
    След този редакт,не ме карайте да го променям!
    Истината е ,че наистина не звучеше добре.
  • Истинско, като изповед! Браво Джейн! 6
  • напълно съм съгласна с dani -> и на мене ми хареса
  • да не ти пука от ниските оценки-истинско и добро стихче...
  • Това е доста по-добро и има защо да не искаш да го пипаш повече
  • Искрено и истинско е.А това е най - важното!
  • май предният вариант ми допадна повече
  • Харесва ми! Може би само трябва да поработиш още малко върху тази част:
    Аз те изпивам неутолима...До мига
    в който разбирам,че те обичам!
    Страх и копнеж като лавина
    ме залива...Плача и страдам.
    Само по себе си е много добро ,но някак си ми се размива в общата картина.Доста по-слабо звучи...И все пак опитът е прекрасен - 6
  • Да-харесва ми пак!
  • Браво!На мен много ми харесва!/6/
Предложения
: ??:??