Душата ми зажадняла...
Зажадняла душата, пред теб коленичи,
тя не моли, мълчи във очакване,
преболедувала страх и лъжи.
Вземи я в шепи ,обещай и обичане,
превържи я с целувка,докосни със милувка.
А когато е вече разпукана ,
докосни я със първа роса,
заросила от нежност, вълнения
изпий я на глътки като в съня...
Истинска до тебе е сгушена,
а любовта и неутолима,
премежена страст във очите,
обич по устните, жар във гърдите.
Любовта ми е гладна ,ето я,
с поглед в който струи нежно желание,
като стенание поривреме и разстояния...
Гладна и жадна ,а пълна със обич
теб да нахрани и напои...
© Евгения Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Истинско, като изповед! Браво Джейн!
6 -
напълно съм съгласна с dani -> и на мене ми хареса
-
да не ти пука от ниските оценки-истинско и добро стихче...
-
Това е доста по-добро и има защо да не искаш да го пипаш повече
-
Искрено и истинско е.А това е най - важното!
-
май предният вариант ми допадна повече
-
Харесва ми! Може би само трябва да поработиш още малко върху тази част:
Аз те изпивам неутолима...До мига
в който разбирам,че те обичам!
Страх и копнеж като лавина
ме залива...Плача и страдам.
Само по себе си е много добро ,но някак си ми се размива в общата картина.Доста по-слабо звучи...И все пак опитът е прекрасен - 6 -
Да-харесва ми пак!
-
Браво!На мен много ми харесва!/6/
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
След този редакт,не ме карайте да го променям!
Истината е ,че наистина не звучеше добре.