vistor
48 резултата
Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ...
  391 
Добра къщовница е тя. Постоянно се мърда, движи, шета, никога не може да си намери място като че ли има игли в обувките. Подскача, заиграва и трепти с жизненост и енергия, които слънчевата жар и лунните прегръдки ѝ отдават. Несломим е нейният дух и вечна е песента ѝ. Работи и пее, а гласът ѝ заразяв ...
  552 
Чашите жадно изпиваха сипания в тях алкохол, а бутилките, тези свенливи, но отговорни посрещачи за пореден път разкъсваха същността си и изсипваха душите си, докато не бяха останали опразнени от всяка мисъл и желание. Изсъхнеше ли вътрешността им, загубеха ли своя пълнеж, те бяха полагани на рафта, ...
  373 
Стойте тук. Почакайте за миг. Отпуснете се и ще ви разкажа една история. Нейни герои са три прави линии, хоризонтално и успоредно разположени една спрямо друга.
Те няма да се пресекат, няма да се докоснат, но чрез силата на гравитацията, те си вляят.
Придърпват се, отблъскват се, прехвърлят хиляди н ...
  487 
Душата ти е като тънките струни на инструмент,
тихо ехтящ из Балкана.
И изпълваш листата с онзи момент
на радост така неразбрана.
И криеш с косите си слънцето пак. ...
  460 
Плачи, Дяволе, плачи!
Пусни на свобода свойте кървави сълзи.
Нека адът да замръзне, гласа на болка замълчи,
пусни на свобода свойте кървави сълзи.
Плачи, Дяволе, плачи! ...
  503 
Лежеше там, на пищното ложе, една стара човешка фигура. Царят! Това беше истинският цар. Лежеше плътно завит и гледаше нагоре. Лицето му бързо изтиваше, устните му губеха цвета си. Черната дама бе надвиснала над него, приготвила косата си. Държеше в кокалестите си ръце един малък пясъчен часовник, к ...
  561 
Ах, как обичам тези бели редове,
всеки един от тях част от живота ми краде.
Но аз не се съпротивлявам, всичко мое с радост им отдавам.
Нито плача, нито се оплаквам.
Те помнят, помнят те! Тези мъдри редове! ...
  477 
Моля те, давай, крещи,
убий ме чрез моето име.
И нека когато щурците запеят,
смъртта в свойто було обвий ме.
И давай, моля те, ти мрази ме, ...
  493 
Може би, когато отворим очи,
светът ще станал е по-прекрасен.
Светъл, изящен, красив,
или казано кратко, на изкусни маниери подвластен.
Може би, когато отворим очи, ...
  524 
Попитаха ме, какво е нощта?
А аз им се изсмях.
Те ми се разсърдиха,
все едно е грях.
Бързо се нацупиха, ...
  472 
Две очи, безкрайни светове.
Брегове далечни,
далечни и безбрежни.
Какво ли крие се зад тях.
Зад този поглед - тъй пронизващ, ...
  540 
Пътят е стръмен, пътят е труден,
такава е и борбата!
За това се хвърляме ний в нея,
без страх в сърцата!
И се борим ние безпирно, до последния светъл спомен, ...
  496 
Не съм се отрекъл аз от деня,
нито от слънчевите топли лъчи.
Но добре знаем, че жив се аз чувствам,
когато градът замълчи.
Наоколо сенките да заиграят, ...
  828 
Снегът бързо се натрупа,
вият виелиците силни.
Тази зима не престана,
седем и десет още ли години.
И на таз` планета заледена ...
  483 
Той лежеше до нея, тя бе толкова близо до него. Хвана я леко за ръката, погледна я с влюбените си очи и се усмихна. Това бе то, те са заедно, ще бъдат заедно завинаги. Отново се обърна и погледна към лампата на тавана, от ярката светлина го заболяваха очите и чувстваше умора, не тежка, но достатъчна ...
  715 
Самотен човек тича в дъжда,
чудя се, от какво ли бяга?
Тъжен спомен или вина,
защо го винаги настига.
И защо той тръгнал е в пороя, ...
  572 
Тя предаде себе си, своята душа,
тя загуби светлината, свойта чистота.
На демони се тя продаде, но не за власт,
не и за пари, а за една мечта, която не се осъществи.
Нокти, гризани до кръв... ...
  512 
Моят най-добър приятел, само ти мен разбираш.
Моят най-добър приятел, само ти видял си мъката.
Само ти през очите мои трагедията на живота виждаш,
само ти познаваш самотата, само ти видял си бездната на лудостта.
И само ти ми бе утеха през мъките - години вечни, ...
  1454 
Той дъвчеше бавно, за да може да се наслади на вкуса напълно. Тази прекрасна смеска от черен, бял шоколад и лешник бе направо опияняваща. Толкова сладко, колкото и горчиво, колкото хрупкаво... блаженство. Взе хартийката и започна бавно да я прегъва. Квадратната фигура сви през средата, от нея се пол ...
  1097 
Изпращам вик в далечината,
обгърнат аз от тишината.
Но проблясва нещо,
огрява светлината.
В кратък, светъл миг, ...
  436 
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума,
вечно е спасение.
Скрил се в тъмнина, ...
  472 
Половин умивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е спасение.
Паднал Бога е пред мен, ...
  577 
Кулминация
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие. ...
  541 
Половин усмивка,
четвърт съзаклятие.
Кратката дума
вечно е проклятие.
Прав ти беше ...
  573 
В небе, изградено от мечти, звездите са просто сълзи на разочарованието. Поне така казваше мама, така и не схванах какво се опитваше да ми каже с това, но знам едно. Виждам светлина в тунела, може да е моето спасение, а може и да е влак, засилил се към мен. Всичко започна така, както и най-вероятно ...
  1325 
-Обичам те!
Тези думи излязоха от гърлото ми, като огромна буца, оставяща в себе си само горчивия вкус на очакването. Бях готов да приема всичко от нея, но не и това, което последва.
Тя се обърна към езерото, гледаше с чист, смирен поглед, очите ù бързо се напълниха със сълзи и една се стече по дясн ...
  612 
И така, поредният слънчев ден, поредният лек ветрец, леко галещ повърхността на водата, поредното камъче вътре... и кръговете, по дяволите, колко кръгове!
Седях аз, отново забравен от бога и съдбата сам на своя мост. Гледах как се образуват поредните окръжности и продължават своя път в безкрая, голе ...
  576 
Обичам да мразя и мразя да обичам!
Хиляди лъжи всеки миг ще изричам,
но не ще запомня нито една.
Обичам да мразя и мразя да обичам!
Милион пъти в името ти ще се вричам, ...
  522 
О, душа изстрадала! О, душа свирепа! О, душа проклета!
Ти си не душа човешка -
ти душа си на поета.
О, душа изгубена! Повтаряш себе си безкрай,
в словесния си дом изгубена, ...
  462 
И отново аз седя, с химикалка в ръка,
чудя се какво да напиша.
Как моите мисли, моqта душа
на този лист да изпиша.
За любов ли да говоря, за моите размисли, ...
  514 
Измъчен при теб аз ще дойда,
ще те погаля с изнемощели ръце.
С мъртвите си крака, пред теб аз ще падна,
ще тупти само моето сърце.
Ще се извърна, към теб ще погледна, ...
  405 
Пред теб се пречупвам,
съпротивата оставям.
Безсилен аз падам
и в нищото се потапям.
Как можа това да ми причиниш, ...
  589 
Тихо ти седиш
там в далечината.
Теб аз наблюдавам,
попивам красотата.
Може да се не познаваме, ...
  1066 
Коледен Пирует
Навън снежинките бавно падат,
своя последен пирует танцуват.
В камината дърветата бавно си горят,
а чорапчета отгоре ù стоят. ...
  450 
Забравям мъката, забравям самотата,
забравям наивното, забравям лъжата.
Забравям лицемерието, душите кухи,
забравям омразата, писъци глухи.
Посрещам изгрева, посрещам светлината. ...
  533 
В сладка тишина бавно потъвам,
в море от забрава потапям се аз.
Дъждът капе по моите длани,
солта разяжда моите рани.
Болка припомни ми, че все още съм жив, ...
  540 
Искам с теб да бъда,
до мен да бъдеш ти.
В мигове вечност,
погледи срещнати.
Желая да докосвам твоите коси, ...
  511 
Ах, тази сладка тишина
звучи във моята глава.
Пищи, крещи и не престава,
но без нея какво ми остава.
Без спокойствие, без почивка, ...
  514 
Зачатък на усмивка -
невероятна красота.
Истинска емоция -
единствена в света.
Бавно тя се дооформя, ...
  581 
Предложения
: ??:??