Душата на поета
Душата на поета - тя е рана,
кървяща рана потопена във сълзи.
И тази болка често неразбрана
сам Бог превръща в песен или стих.
Душата на поета - тя е птица,
на нея и е подарено да лети.
Пресъхнала в последна капчица водица,
горящата ѝ жажда я издига, за да продължи.
И този порив Той е вложил да повдигне
ранените ѝ смачкани криле,
да ги разпери със последни сили, за да стигне
над океаните дълбоки, до непристъпни върхове.
Душата на поета - тя е нежна песен,
изтръгната от струните на нейното сърце,
която ще се носи над вълните,
дори когато пулсът в него спре.
Душата на поета - тя е призована
да бъде глас в пустинено море.
Да вика, да измоли, да приканва
след бурята да блесне синьото небе.
Душата на поета - тя е въглен
в огнището изпепелено в суети,
На който нужна е трошичка огън
да се разпали и да запламти.
В Душата на поета е лъчисто
като детенце с грейнало лице.
В него всичко е прозрачно, мило, чисто
красиво като в огледално стъкълце.
Душата на поета тя е пристан
за изморени, слаби рамене.
А вдъхновение и сила в него влива
Най-Великият Поет на всички векове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
