Душата на поета
ДУШАТА НА ПОЕТА
Не надничайте в душата на поета -
вдишва тежко тя всемирната печал,
но от обич безрезервна е обзета.
Всеки недолюбен полъх там е спрял...
Няма нищо вътре, дето да ви дразни –
куп проблеми, проза и човещина...
И не са ù чужди земните съблазни,
често се нагърбва с вашата вина...
Страда, че е време тъй непоетично,
страда, че се гаврят с вашата съдба...
Страда, че големи хора вече сричат,
безписмовна пропаст дебне под ръба...
Не надничайте в душата на поета –
там не ще проблеснат златните яйца,
а лежат навярно няколко куплета
с още ненаболи в ритмика перца...
Но във таен ъгъл, някъде на тъмно,
къта тя надежда, разговаря с Йов –
пред очите ви прогледнали да съмне,
докато отглежда вашата любов!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ванилин Гавраилов Всички права запазени
Приятна вечер, макар и със закъснение! 
