15.11.2009 г., 10:57 ч.

Душата на поета 

  Поезия » Гражданска
749 1 10

ДУШАТА НА ПОЕТА

 

Не надничайте в душата на поета -

вдишва тежко тя всемирната печал,

но от обич безрезервна е обзета.

Всеки недолюбен полъх там е спрял...

 

Няма нищо вътре, дето да ви дразни –

куп проблеми, проза и човещина...

И не са ù чужди земните съблазни,

често се нагърбва с вашата вина...

 

Страда, че е време тъй непоетично,

страда, че се гаврят с вашата съдба...

Страда, че големи хора вече сричат,

безписмовна пропаст дебне под ръба...

 

Не надничайте в душата на поета –

там не ще проблеснат златните яйца,

а лежат навярно няколко куплета

с още ненаболи в ритмика перца...

 

Но във таен ъгъл, някъде на тъмно,

къта тя надежда, разговаря с Йов –

пред очите ви прогледнали да съмне,

докато отглежда вашата любов!...

 

© Ванилин Гавраилов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??