12.10.2010 г., 18:17 ч.
Душата си обрекла съм на дявола
Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване,
и пак проскърцвам гневно на палача,
не зная колко спирки има до поредното ми тръгване,
а и трудно е вратата, безпътна да прекрача.
Измамни луни бавно потъват в мен,
но аз все още отглеждам си грозните дяволи,
знам камъка твърд е и зъл и студен,
и как да копая в надеждите ялови...
Обрекла съм душата си на дявола...
© Мария Манджукова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Прекрасно е!!! Но дявола на никого не помага!!!Само вие си мислите така!!!
-
Който не е обичал и не е продавал душата си на дявола,няма как да разбере, прекрасен стих! и да носим си ръждиви торби с мълчание и очакване. Харесва ми!
-
хм...не,че не те разбирам, но...абе нищо няма да кажа...всеки сам трябва да си извърви пътя! Успех! :о)
-
Не се съобразявай с римите! Хенри
-
браво от мен, силно
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Оригинални и силни метафори!
Поздрави и за дръзката лирическа, и за
оригиналната поетеса!
БЪДИ!