Душата си обрекла съм на дявола
Вървя по пътища, по пътеки криволича,
разплитам всяка следа от мълчание,
оставям дири- разпервам криле и отлитам,
притиснала мойта торба с ръждиво страдание.
И пак готова съм да чакам ново сбъдване,
и пак проскърцвам гневно на палача,
не зная колко спирки има до поредното ми тръгване,
а и трудно е вратата, безпътна да прекрача.
Измамни луни бавно потъват в мен,
но аз все още отглеждам си грозните дяволи,
знам камъка твърд е и зъл и студен,
и как да копая в надеждите ялови...
Обрекла съм душата си на дявола...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Манджукова Всички права запазени
