13.02.2007 г., 7:18

ДУШАТА СИ ЗА ТЯЛО НЕ ПРОДАВАМ

1.1K 0 13

Във слънчевия сплит ме ударете,

светът ще потъмнее миг пред мен,

а после, ако трябва, повторете,

ще стане черен всеки следващ ден.

 

Целете се, не спирайте, удрете!

в най-светлото местенце на плътта,

но моля ви, във мене оставете

искрица обич и една мечта.

 

Душата си за тяло не продавам,

разстрелвайте ме с думите-стрели,

не съм търговец някакъв на слава,

 и искам от любов да ме боли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...