13.02.2007 г., 7:18

ДУШАТА СИ ЗА ТЯЛО НЕ ПРОДАВАМ

1.1K 0 13

Във слънчевия сплит ме ударете,

светът ще потъмнее миг пред мен,

а после, ако трябва, повторете,

ще стане черен всеки следващ ден.

 

Целете се, не спирайте, удрете!

в най-светлото местенце на плътта,

но моля ви, във мене оставете

искрица обич и една мечта.

 

Душата си за тяло не продавам,

разстрелвайте ме с думите-стрели,

не съм търговец някакъв на слава,

 и искам от любов да ме боли.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...