Във слънчевия сплит ме ударете,
светът ще потъмнее миг пред мен,
а после, ако трябва, повторете,
ще стане черен всеки следващ ден.
Целете се, не спирайте, удрете!
в най-светлото местенце на плътта,
но моля ви, във мене оставете
искрица обич и една мечта.
Душата си за тяло не продавам,
разстрелвайте ме с думите-стрели,
не съм търговец някакъв на слава,
и искам от любов да ме боли.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
