Душата ти
Душата ти, душата ти я няма.
Какво да правя с кухото ти тяло?
Та то е тленно – зрителна измама...
Душата ти го прави само цяло.
А тя си е отишла преди време.
Сега си кукла – празна и красива.
Целувам те, но, дявол да го вземе,
ти няма никога да бъдеш жива.
И няма да ме стоплиш с нежни длани.
Мечтите си до моите да сложиш.
Знам, моята любов ще си остане
самотен порив – луд и невъзможен.
Да, красотата ти е ледено студена.
Не мога само с нея да живея.
Щом чувствата ти не отекват в мене,
безсмислено е обич да пилея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нина Чилиянска Всички права запазени
