Душата ти
Душата ти е като нежен лилиум.
Позволи ми поне веднъж да я докосна.
Спреш ли ме, ще изпадна в делириум
като февруари през година високосна.
Душата ти показва ми това, що нямам.
Позволи частица да е мое притежание.
Дори и да не спра да се провалям,
желанието за обич ще дари старание.
Душата ти е пълна с цветовете есен.
Позволи ми поне с един да се обагря.
Аз съм птица, а викът ми – безсловесен,
като сивия камък – под напора на буря.
Душата ти е близо, но и толкова далече.
Позволи ми с думи топли да я настигна.
Понеже обичта жадувана като човече
с делегация от страхове си пристигна.
Душата ти е постеля мека като памук.
Ти ми позволи в нея да съм потънала.
Тъй като без теб животът ми бе боклук,
лишен от реколтата, която съм пожънала.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Биби Всички права запазени
