Душата ти
Душата ти е като нежен лилиум.
Позволи ми поне веднъж да я докосна.
Спреш ли ме, ще изпадна в делириум
като февруари през година високосна.
Душата ти показва ми това, що нямам.
Позволи частица да е мое притежание.
Дори и да не спра да се провалям,
желанието за обич ще дари старание.
Душата ти е пълна с цветовете есен.
Позволи ми поне с един да се обагря.
Аз съм птица, а викът ми – безсловесен,
като сивия камък – под напора на буря.
Душата ти е близо, но и толкова далече.
Позволи ми с думи топли да я настигна.
Понеже обичта жадувана като човече
с делегация от страхове си пристигна.
Душата ти е постеля мека като памук.
Ти ми позволи в нея да съм потънала.
Тъй като без теб животът ми бе боклук,
лишен от реколтата, която съм пожънала.
© Биби All rights reserved.
