Mar 12, 2016, 7:06 PM

Душата ти 

  Poetry » Love
721 0 11

Душата ти е като нежен лилиум.

Позволи ми поне веднъж да я докосна.

Спреш ли ме, ще изпадна в делириум

като февруари през година високосна.

 

Душата ти показва ми това, що нямам.

Позволи частица да е мое притежание.

Дори и да не спра да се провалям,

желанието за обич ще дари старание.

 

Душата ти е пълна с цветовете есен.

Позволи ми поне с един да се обагря.

Аз съм птица, а викът ми – безсловесен,

като сивия камък – под напора на буря.

 

Душата ти е близо, но и толкова далече.

Позволи ми с думи топли да я настигна.

Понеже обичта жадувана като човече

с делегация от страхове си пристигна.

 

Душата ти е постеля мека като памук.

Ти ми позволи в нея да съм потънала.

Тъй като без теб животът ми бе боклук,

лишен от реколтата, която съм пожънала.

© Биби All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • А аз отново те посрещам с неизмерима радост, Лили!
    Благодаря за вложената прозорливост и чувство в коментара ти!
  • Отново се връщам тук, Биби .
    Прекрасно е, чувствено и силно, защото е твое, излязло от сърцето!
    Образите ти са наистина уникално изградени.

    Пс: "като февруари през високосна година".
  • Приемам ги с голяма радост, Влади!
  • Много ти благодаря!
  • Много е хубаво! Поздрави и от мен!
  • Благодаря и на трима ви!
  • Браво!
  • Със страхотни метафори си служиш! Успехи
  • Хубав стих!
  • Ще го имам предвид.
    Благодаря!
  • Красиво е ! Използваш хубави изразни средства! Казваш много с творбата! Не гони задължително римата!
Random works
: ??:??