Душата знае
882
0
0
Едноочка, Двуочка, Триочка -
денем се мярват в съня ми. Сестри.
Аз ли съм или те са - героини незрими,
първи ме виждат, замитат следи.
Всяка една на смени ме следва,
гали със думи, до корен сече.
Сее надежда в поредно безумие,
с кървави пръсти коприва преде.
Бог ли ги праща като ангели земни
или са бесовски плод на плътта?
В темел на колиба, в небето до шията
Пътя налучквам, преди да заспя.
Само Душата през миглите лунни,
рее се волно, като мене една.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
