Душата знае

Едноочка, Двуочка, Триочка -

денем се мярват в съня ми. Сестри.

Аз ли съм или те са - героини незрими,

първи ме виждат, замитат следи.

Всяка една на смени ме следва,

гали със думи, до корен сече.

Сее надежда в поредно безумие,

с кървави пръсти коприва преде.

Бог ли ги праща като ангели земни

или са бесовски плод на плътта?

В темел на колиба, в небето до шията

Пътя налучквам, преди да заспя.

Само Душата през миглите лунни,

рее се волно, като мене една.