„ДУШЕВЕН СТРИПТИЙЗ “
Изкушенията винаги отново идват,
a моралнитe ценности си отиват,
душевен „стриптийз” се разиграва,
малодушието на никого не прощава.
Ставаш за света някак си странен,
гост от друга планета чуждестранен.
На кръстопът изведнъж се оказваш,
не знаеш пред кого каквo дa кaзваш.
Когато своите си теории защитаваш,
дори и да те обидят, винаги прощаваш.
Опитваш пак и пак, винаги отново
идва време - губиш своето дар слово.
Започва въпросният душевен двубой,
времето, в което мислиш - си в застой.
Питаш се кое е злото и кое доброто?
При въпроса потича сълза от окото.
Отговор, разбира се, не получаваш
и пак на първа позиция си заставаш.
Азбуката винаги от „А” я започваш
и времето за отговор отсрочваш.
Вариант№1:
Напълно от света да се изолираш,
от близки или обкръжени се покриваш.
Живееш насаме с болката в сърцето
и опитваш да покриеш срама от лицето.
18.12.2011- 14.59 ч
Виена
Марчело Терезиос
© Маестро Митко Хаджиев Всички права запазени
С точни думи изказани житейски философски истини!
Съгласна съм със заключителния Вариант 1:
" Напълно от света да се изолираш,
от близки или обкръжени се покриваш.
Живееш насаме с болката в сърцето..."
По-добре е да стискаш зъби, но да не разголваш душата си пред слепотата и бездушието-това е философията на съвремието.