Jan 17, 2012, 9:18 PM  

Душевен стриптийз

999 0 2

  „ДУШЕВЕН  СТРИПТИЙЗ “   

 

Изкушенията винаги отново идват,

a моралнитe ценности си отиват,

душевен „стриптийз” се разиграва,

малодушието на никого не прощава.                                                                                  

 

Ставаш за света някак си странен,

гост от друга планета чуждестранен.

На кръстопът изведнъж се оказваш,

не знаеш пред кого каквo дa кaзваш.

 

Когато своите си теории защитаваш,

дори и да те обидят, винаги прощаваш.

Опитваш пак и пак, винаги отново

идва време - губиш своето дар слово.

 

Започва въпросният душевен двубой,

времето, в което мислиш - си в застой.

Питаш се кое е злото и кое доброто?

При въпроса потича сълза от окото.

 

Отговор, разбира се, не получаваш

и пак на първа позиция си заставаш.

Азбуката винаги от „А” я започваш

и времето за отговор отсрочваш.

 

 

Вариант1:

Напълно от света да се изолираш,

от близки или обкръжени се покриваш.

Живееш  насаме с болката в сърцето

и опитваш да покриеш срама от лицето.

 

 

18.12.2011- 14.59 ч

Виена

Марчело Терезиос

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маестро Митко Хаджиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления, Маестро!Хареса ми "Душевен стриптийз"!
    С точни думи изказани житейски философски истини!
    Съгласна съм със заключителния Вариант 1:
    " Напълно от света да се изолираш,
    от близки или обкръжени се покриваш.
    Живееш насаме с болката в сърцето..."
    По-добре е да стискаш зъби, но да не разголваш душата си пред слепотата и бездушието-това е философията на съвремието.




  • А къде е поезията тук?

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...