4.09.2008 г., 6:54

Душевни изгреви

1.1K 0 2
                ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ               Жарко слънце вплитат глухи клони,               облак сънен стели бяла гръд,               стон безлунен вятър тих отрони,               росни сълзи утринни блестят.               Златни къдри плуват из нивята,               бели пръсти стискат хладен сърп,               песен дивна екне в тишината -               с волни думи гасне злостна скръб.               Стомничка целунат морни устни,               очи светли в ласкав блян летят,               на надежда пламъка препусне,                изгреви в душата се родят.       

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Миндова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...