4 сент. 2008 г., 06:54

Душевни изгреви

1.2K 0 2
                ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ               Жарко слънце вплитат глухи клони,               облак сънен стели бяла гръд,               стон безлунен вятър тих отрони,               росни сълзи утринни блестят.               Златни къдри плуват из нивята,               бели пръсти стискат хладен сърп,               песен дивна екне в тишината -               с волни думи гасне злостна скръб.               Стомничка целунат морни устни,               очи светли в ласкав блян летят,               на надежда пламъка препусне,                изгреви в душата се родят.       

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Миндова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...