4 sept 2008, 6:54

Душевни изгреви

Poesía » Del paisaje

1.2K 0 2

ДУШЕВНИ ИЗГРЕВИ Жарко слънце вплитат глухи клони, облак сънен стели бяла гръд, стон безлунен вятър тих отрони, росни сълзи утринни блестят. Златни къдри плуват из нивята, бели пръсти стискат хладен сърп, песен дивна екне в тишината - с волни думи гасне злостна скръб. Стомничка целунат морни устни, очи светли в ласкав блян летят, на надежда пламъка препусне, изгреви в душата се родят.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

пипи87 (Павлина Кьосева)

определено го харесах,поздрав за теб

2008-09-07T13:06:54+03:00
Ивана59 (Иванка Гичева)

на надежда пламъка препусне,
изгреви в душата се родят.

Много харесах!

2008-09-04T17:54:57+03:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0