Души в кал
507
0
1
Особена е тази лудост наша.
И робското ни, ненадминато търпение.
Злъч, всеки ден, предлагат ни във чаша.
Отпиваме. Изпадаме в забвение.
И бъркат пак в джобовите ни празни.
И не откриват нищо. И кръвта.
И лочат ни кръвта, тез ненаситни скотове.
И няма друго. Само робската душа.
Душа, от Бога ни дарена.
Душа за радост, скръб и жал.
Душа вековно изтерзавана.
Душа, потънала във робска кал.
Все чакаме отвън да дойде някой.
Понякога неканен идва той.
И векове подготвяме се ние.
За оня, уж решителния бой!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ник Желев Всички права запазени
