...душите – кът, а хóра – бол
Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс,
се пробва да го разруши.
Нее, дяволът тук има пръст,
Бог милостив е. И теши.
И силна вяра, кръст нелек,
и с изранени колене,
пълзи прашинката човек,
едни са хора, други не.
Объркан свят, объркан план,
и дяволът е с ореол.
Седи си Бог, в прашинка взрян,
душите – кът, а хóра – бол.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
