Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
Jun 21, 2019, 1:24 PM

...душите – кът, а хóра – бол 

  Poetry » Phylosophy
2069 27 31

Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?

 

С пореден мощен земетръс,
се пробва да го разруши.
Нее, дяволът тук има пръст,
Бог милостив е. И теши.

 

И силна вяра, кръст нелек,
и с изранени колене,
пълзи прашинката човек,
едни са хора, други не.

 

Объркан свят, объркан план,
и дяволът е с ореол.
Седи си Бог, в прашинка взрян,
душите – кът, а хóра – бол.

 

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
    Браво, че можеш да пишеш така
  • Благодаря, Момчиле! Емоции, отклик в нечия душа...Затова пишем.
  • Ей-Богу , /ако щете - вярвайте / -
    към края - плаках ! Честен кръст !
    За туй не е " виновна " само Надето -
    и тя , и Господ имат тука пръст !

    И нищо , че роден съм Атеист
    и удържах на Бога след това,
    та и до днес съм Антихрист -
    пак казвам : " Туй са Божии Слова!"
  • Благодаря, приятели!
  • Страхотно.
  • !
  • Благодаря, Ена!
  • Хубаво е, Наде!
    Чудесна идея!!!
  • Елка, Силвенце, благодаря ви!
  • Силно е словото ти, Наде!
  • "Едни са хора, други - не!" Много мъдър стих! Поздравления, Надежда!
  • Ванче, Вики, благодаря ви!
  • Много си права! Дай Боже, да има повече хора с души. Поздрави!
  • Наистина са кът душите, Наде! Усмихнат ден!!!
  • Благодаря ви, приятели! Стояне, идея си нямаш, колко си прав!
  • Благодаря за стиха!
    По Patrizzia (Надежда Ангелова) - „...душите – кът, а хóра – бол.“ :

    Душѝте – кът, а
    (х)òра – бол... И те болѝ –
    и как болѝ те...
  • Да! Чудесно написано!
  • Чудесна творба!
  • Надя,тъй както е тръгнал света скоро хората ня
    ма да ги има а ще останат само душите.
  • Благодаря, Краси! Радвам се, че ви има, приятели, че сте тук! Стопляте ми душичката, кучешка...Упс! Поетична...
  • Браво!
  • Хареса ми ,хубаво стихотворение!
  • Многоточие отпред,многоточие на края,а в средата...голяма философия,присъща за твоя стил,Наде!В такъв случай не ми стигат думите за коментар!!Перфектно!!
  • Ей, момиче с божествен талант, това стихотворение ми е закуската за душата в съботното утро! Отвърждаваш страхотния си стил на синтезирана мисъл с лаконична и безпощадна целева пробивност! Сила си! Браво, Наде!
  • Лаконичната форма на изказ приема афористичен стил на изразяване и придава библейски сюжет!
    Браво, Надежда!
  • Както викал един дядо: "Хора много, човеци няма..."
    Хубаво...
  • Браво!
  • Страшен синтез и яка логическа нишка в сюжета! Това е стил - твоята наситеност със съдържание никой не постига!
  • Тук виждам един емоционален Хелиоцентризъм, където на преден план са човешките схващания за Божественост, една дедуктивна представа за извеждане на духовното от материалното!
    А циклоп това са, почти слепите-еднооки разбирания на човек, за пречупването на света отвътре-навън!
    Какво ще рече това?
    Човекът е прашинка от кал(пръст), когато тази прашинка започне да мисли, анализира, изкривява, своите вярвания, идеология, логика-в грешен път, пътека, рационалност, избор-то тогава часовниковата стрелка се върти наобратно!
    То тогава Бог пак е милостив и търпелив, въпреки ограничените аспекти и решения, в дисбалансен полюс!
    Хареса ми тази градация Наде, асоциация на нас самите в прашинка и обърканата представа за добро-лошо!
    Браво!
  • !!!!
  • Мисъл, прозрение, чувство, полет, проникновение! Поздравления, Наде, остави ме без дъх!
Random works
: ??:??