Душите ни са като манастир -
затворили сме в мрачници-килии
страдания и спомен, и немир,
камбаната на църквата ни бие...
и сипе звън в отшелници-мечти,
а любовта навлича расо благо,
със вяра и добро - да се смири,
а истините китките ù стягат....
Оковници са дните ни, и бич,
със който се терзаем - по човешки,
и неизбежен е духовният ни линч,
разкъсал сън от страстните ни грешки. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация