Душите ни
Душите ни са като манастир -
затворили сме в мрачници-килии
страдания и спомен, и немир,
камбаната на църквата ни бие...
и сипе звън в отшелници-мечти,
а любовта навлича расо благо,
със вяра и добро - да се смири,
а истините китките ù стягат....
Оковници са дните ни, и бич,
със който се терзаем - по човешки,
и неизбежен е духовният ни линч,
разкъсал сън от страстните ни грешки.
И в изповед - красивият ни зов -
причастията сбира - за начало,
сърце в сърце покръства с порив нов,
обрича двама в грешното си тяло...
© Михаил Цветански All rights reserved.
, Сиси
