Душа остатък
Тъмнее златото.
Среброто мрачно е.
На камъче
е черен диамант.
Убива времето
света и хората,
оставя само
някакви следи –
студена пепел,
прах,
храна в тревата,
следи от нищо…
Може би човек…
Имотите заграбва друг,
костюмите
отиват там,
при новия
възлюбен
на неутешимата,
останалото
радва червейте…
Освен ефирната душа…
Изчезнала…
Невидима…
Неизмерима…
Неуловима…
Оцеляла…
Без
злато и сребро,
пари и ядене,
без
тежестта на земна власт,
без…
Дори без думи…
Останалото е мълчание,
колега с черепа…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
