30.03.2008 г., 20:55

Два бели стиха

1.3K 0 2

Два бели стиха

Художник
Абдулрахман Акра
-------------------------


В скута на нощта

сме гушнати двама,

отпускаш се

в обятията ми... топли и нежни.


Под лунна светлина

и вдъхновен от изящния ти гръб,

рисувам

с четки от целувки,

жарки и нежни.

 

С яркия сребрист цвят на светлината

и със сенките на вестящия пламък,

на ароматния свещ...

с невидимите  цветове,

на  горещия ми дъх

и твоите стенания,

на белия ти гръб...

картина на страстта рисувам -

картина адска с полъх райски...

-----------------------------------------

 

Четем в различни книги

Абдулрахман Акра
-----------------------

Разлистваш
хартиени листи със пръсти
и с зелени очи
четеш букви
от студено и сухо мастило.
Тебе разлиствам аз
с очи, блестящи от желание
и страст.
И с душата чета
букви от плът гореща и жива.
Поглеждам чертите ти
и твойте извивки.
Увеличава се
разстоянието между нас -
четем в книги различни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Абдулрахман Акра Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти Магдалена
    зарадват ме твоите думи
    и то много
  • Много красива и чувствена поезия...!!!
    Вълшебство, което те прави щастлив...
    с обич, Акра. Твоите стихове са малък празник
    за душата и сетивата...Браво!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...