Два цвята и половина

18.05.2013 г., 10:49 ч.

Поезия » Друга

822 1 3

...
Винаги са в цветове почти еднакви
Едната е червена, другата - карминена
Любовта и омразата
Идва в черно безразличието
...

Не ми е шарено. И пъстро не е.
Не ми е сиво. Нито пък меланж.
Небето никак, никак не синее
и изгревът не е във цвят оранж.
В червено всичко си обагрям смело -
във всичките нюанси и нива.
Тук може малко да покафенее,
там блика сякаш розово-лилав,
но тонът винаги един и същ е -
червен, червен, червен и пак червен.
Посърнал сам край ъгъла се мръщи
на черното безцветният рефрен.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

elenabili (Елена Биларева)

2013-05-18T21:29:02+03:00

Хареса ми.
djudjii (Жанет Велкова)

2013-05-18T15:54:57+03:00

Този е различен
Харесвамммм!
Човек (Анна Станоева)

2013-05-18T15:17:08+03:00

Интересен текст Финала ти ме провокира, та ето как го виждам аз
"Посърнал сам във ъгъла се мръщи,
бъдникът припяващ стар рефрен."
Нямам идея защо... Просто хрумкаИли просто имам нужда от финал с надежда.