Два остри камъка

28.07.2009 г., 23:29 ч.

Поезия » Любовна

678 0 2

Два буреносни облака;

два остри камъка -

с теб се караме взаимно,

не мислейки един за друг.

Но щом окажем се далеч...

далеч един от друг,

в миг усещаме липсата

на загубеното от преди.

Самотна китара някъде свири.

Спомени се сблъскват с реалността,

а двата остри камъка напук...

напук си правят все така.

И пак боли... от действия, от думи;

и пак боли от любовта.

И пак усеща се сблъсъка ни силен,

разбирайки, че няма смисъл от това.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Fontaine (Димитър Димчев)

2009-07-29T19:15:59+03:00

Последния куплет може да стане по-добър, сигурен съм Иначе е забавно да те чета.
stef_bobi (Яна)

2009-07-28T23:53:19+03:00

Хубаво е... Не може без сблъсъци и любов... Поздрав!