Два остри камъка
Два буреносни облака;
два остри камъка -
с теб се караме взаимно,
не мислейки един за друг.
Но щом окажем се далеч...
далеч един от друг,
в миг усещаме липсата
на загубеното от преди.
Самотна китара някъде свири.
Спомени се сблъскват с реалността,
а двата остри камъка напук...
напук си правят все така.
И пак боли... от действия, от думи;
и пак боли от любовта.
И пак усеща се сблъсъка ни силен,
разбирайки, че няма смисъл от това.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Василева Всички права запазени
Иначе е забавно да те чета.
