Два буреносни облака;
два остри камъка -
с теб се караме взаимно,
не мислейки един за друг.
Но щом окажем се далеч...
далеч един от друг,
в миг усещаме липсата
на загубеното от преди.
Самотна китара някъде свири.
Спомени се сблъскват с реалността,
а двата остри камъка напук...
напук си правят все така.
И пак боли... от действия, от думи;
и пак боли от любовта.
И пак усеща се сблъсъка ни силен,
разбирайки, че няма смисъл от това.
© Александра Василева All rights reserved.
Иначе е забавно да те чета.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
