Два буреносни облака;
два остри камъка -
с теб се караме взаимно,
не мислейки един за друг.
Но щом окажем се далеч...
далеч един от друг,
в миг усещаме липсата
на загубеното от преди.
Самотна китара някъде свири.
Спомени се сблъскват с реалността,
а двата остри камъка напук...
напук си правят все така.
И пак боли... от действия, от думи;
и пак боли от любовта.
И пак усеща се сблъсъка ни силен,
разбирайки, че няма смисъл от това.
© Александра Василева All rights reserved.
Иначе е забавно да те чета.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
