ДаниелаВиткова (Даниела Виткова)
342 2590
26.07.2023 г., 23:27 ч.

Два остри камъка 

  Поезия
741 4 11

Този живот, суров, педантичен,   

все търси несъвършенства у всеки.

Наред очуква по начин различен,                                         

руши и изгражда, докато се усетим.

 

Дълбае безмилостно с длетото и с чука,

като скулптор пред топчица глина.

Оголва до кости и душата, и чувствата -

за добро или зло,  … тепърва откривам.

 

Разплакват ме чужди съдби и несрети.

Забравям за моите, а ги имам, не вярваш ли?

Чуждата радост в очите ми свети

и напират думи, до сега неизказани.

 

Вълнува ме всяко стръкче напролет,

сърцето ми по детски е скътало лятото.

Нарочно забравям и правя компромиси

и имам нужда да ми пука за някого.

 

Но май му е време да си прибира такъмите.

Озъбените ръбове е ошлайфал перфектно.

Два остри камъка, до скоро нащърбени,

сме си паснали завинаги и това е чудесно!

 

© Даниела Виткова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Душата има неподозиран обем, Бела. Тя е като… компостер, грубо казано. Какви ли отпадъци не трупаме в нея. Трябва ни време, интелект, желание, за да ги „преработим“ в нещо полезно, за да заживеем в хармония със себе си, с природата и да създадем нещо красиво… Благодаря ти много за прочита, за "любими", за коментара! Радвай се на плодотворни почивни дни!🌞🌼💖
  • Животът учи... Ако успеят да преодолеят егото си, ако трудностите се поемат от двамата, ако приемем другия с кусурите му ... (толкова много "ако" има...😀), започваме да си влияем един на друг, дори да си приличаме. Тогава критичната точка е преодоляна. На нашите години на това му се казва обич. Аз разграничавам любовта от обичта. Второто е производно на първото. От сърце ти благодаря, Иване, за поздравите и за хубавите думи. Здраве и вдъхновение!
  • По начало два остри камъка жито не мелят, но когато те успеят да намерят допирни точки и преодолеят различията, нещата се оправят... и продължават напред! Хубаво е човек да има другар до себе си. Липсата на такъв води до празнота, която с нищо не може да се запълни! Радващо е, че сте намерили правилния път! Поздравления за стиха!
  • 💖 Скити, сърдечно ти благодаря за хубавите думи!

    💖 Ех, Тони, животът е и каменотрошачка понякога... Смели ли щастието, човек се научава да живее с болката и силата да се справя. Ти си млада и силата е в теб, заслужаваш хубави дни, желая ти ги от сърце! 😘💖

    💖 С благодарност за хубавите думи, Ники!
  • Много хубав стих, Дани!
  • Малко хора могат да се похвалят с това напасване, Дани. Обикновено острите камъни се разделят и оставят незарастващи рани...
    Знам какво е, да живееш с подходящ човек, но за жалост го изгубих. Бъди благодарна, че сте заедно и бъдете щастливи! Това отваря врати за вдъхновение в живота и усет към красотата!
  • Животът ни научи как да търкаляме житейската каруца с по-малко сътресения, Младене От сърце ти благодаря за коментара! Имай прекрасен ден!
  • "Два остри камъка, до скоро нащърбени,
    сме си паснали завинаги и това е чудесно!"

    Дани, много е хубаво стихчето! Длетото на живота не прощава! Страхотен финал!
    Поздравявам те!
  • Човек все някога трябва да избере дали да е от търкалящите се камъни, или да е от острите. Много хубав стих, Дани. Поздравление! Замисля и съдържа естетика на внушението!
  • Благодаря ти сърдечно, Петя! За "любими"- също! 🌷
  • Много ми хареса. Браво
Предложения
: ??:??