Два остри камъка
Този живот, суров, педантичен,
все търси несъвършенства у всеки.
Наред очуква по начин различен,
руши и изгражда, докато се усетим.
Дълбае безмилостно с длетото и с чука,
като скулптор пред топчица глина.
Оголва до кости и душата, и чувствата -
за добро или зло, … тепърва откривам.
Разплакват ме чужди съдби и несрети.
Забравям за моите, а ги имам, не вярваш ли?
Чуждата радост в очите ми свети
и напират думи, до сега неизказани.
Вълнува ме всяко стръкче напролет,
сърцето ми по детски е скътало лятото.
Нарочно забравям и правя компромиси
и имам нужда да ми пука за някого.
Но май му е време да си прибира такъмите.
Озъбените ръбове е ошлайфал перфектно.
Два остри камъка, до скоро нащърбени,
сме си паснали завинаги и това е чудесно!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниела Виткова Всички права запазени
