11.02.2017 г., 17:53

Два сребърника за лодкаря

846 0 8

дори с  тебешир да ме очертаят на асфалата 
дори и с гума да ме трият  от тетрадката
дори и в скоби да ме слагат
прилагателно не ставам!
и в кавички няма да ме видите!
ще си щрапам с цвичките съдрани
по душите ви ще тичам!
като бедуин - обезумял!
като паразит ще бъда във 
душите ви - обречени!
похотта ви скрита ще покажа
(той - Аршина житейски  ще покаже)
(кой прав... кой крив)
мерките - тополни са готови
важно е да има две монети за 
Лодкаря...
Дори и той е тъй - подкупен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Манчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • то и аз не мога да се разбера понякога Миндова. Не визирам и не целя да нагрубя някои от читателите
    а напротив Чети между редовете.. знам , че съм особен и труден за разбиране но така ми идва от вътре .. набързо ги пиша нещата.. хващам се за моментния импулс пиша на един дъх пък каквото излее това с уважение (Манчев)
  • Аз не разбрах това ожесточение към кого е адресирано. Като читател мисля, че може би към нас и не мога да го приема. Аз се опитвам да ви разбера... Началото и края са интересни.
  • Не ги ще цвичките Веси.... миришели ми били краката :D
  • Що вместо монетите не му дадеш съдраните цвички Поздрав
  • Браво!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...