Двайсет и една години
Спри с ръка ръцете ми,
когато те безмилостно си тръгват.
Може би са млади дните ми,
но кръвта е стара и е мръсна...
Спри ми думите със слово,
щом желязото е още топло.
Аз съм млада, но е старо
на ината ми доброто лошо.
................
Искам много - и ми даваш,
но си тръгвай, за да тичам.
Всяко нещо се забравя,
щом е тук и ти го имаш.
Може би сега съм белка,
следователно съм бърза.
Ала моля те, не страдай!
Със страдание закусвам.
По очите ми разчиташ нещо,
може би така те лъжа...
... Аз отчаяно обичам!
Но за обич съм обидно трудна.
Хайде! Още ли ме искаш!?
Напиши ми го в писмо в бутилка.
Ти си луд, за да ме имаш!
Ала знаеш ли? - че ти отива...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венета Димитрова Всички права запазени
