Двайсет и една години
Спри с ръка ръцете ми,
когато те безмилостно си тръгват.
Може би са млади дните ми,
но кръвта е стара и е мръсна...
Спри ми думите със слово,
щом желязото е още топло.
Аз съм млада, но е старо
на ината ми доброто лошо.
................
Искам много - и ми даваш,
но си тръгвай, за да тичам.
Всяко нещо се забравя,
щом е тук и ти го имаш.
Може би сега съм белка,
следователно съм бърза.
Ала моля те, не страдай!
Със страдание закусвам.
По очите ми разчиташ нещо,
може би така те лъжа...
... Аз отчаяно обичам!
Но за обич съм обидно трудна.
Хайде! Още ли ме искаш!?
Напиши ми го в писмо в бутилка.
Ти си луд, за да ме имаш!
Ала знаеш ли? - че ти отива...
© Венета Димитрова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мерси много
-
Ппекрасно е да си на двадесет и една години,нали!И аз се чувствам на толкова.Така че нека въдем приятелки!
Хуваво пишеш,момиче!„Може би са млади дните ми,но кръвта е стара и е мръсна“...Мъдрост и хъс има в стиха ти.Дерзай!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
на ината ми доброто лошо.
Добро попадение, както и целият ти стих!
Здравей, Вени*!