Вечерен плащ,
трепти коприна от
мека есенна мъгла.
Безвездна, вечерта
без минало
затопляме с разголени
лица.
Сковано, нежно е
в ръцете ни, щом в тях
виси на косъм любовта.
Която ден след ден и след
години разпалва със
страстта си живина.
Закапа в дъжд мъглата
есенна,
порой от чувства във
нощта. И ний сме
двама неизмислени -
хлапета тичащи
в дъжда.
© Искра Радева Николова Всички права запазени
Приятен ден, Мила !