Вечерен плащ,
трепти коприна от
мека есенна мъгла.
Безвездна, вечерта
без минало
затопляме с разголени
лица.
Сковано, нежно е
в ръцете ни, щом в тях
виси на косъм любовта.
Която ден след ден и след
години разпалва със
страстта си живина.
Закапа в дъжд мъглата
есенна,
порой от чувства във
нощта. И ний сме
двама неизмислени -
хлапета тичащи
в дъжда.
© Искра Радева Николова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Хубав ден!