1.08.2015 г., 21:22  

Двама

1.2K 0 14

Навън се спуска тиха лятна нощ,

щурците пеят и луна изгрява,

една жена - поглежда нежно мъж

и с грациозни стъпки приближава.

 

Усмихва се, и казва му "Здравей",

очите ù блестят във тъмнината,

парфюм и тяло... вятър с тих повей,

разбуждат се, и тръпнат сетивата!

 

Ръка се вплита нежно във ръка,

очи с очи безмълвно се изпиват

в целувка устните докосват се едва,

телата се притискат и извиват!

 

Гърди туптят във ритъм запъхтян,

душите се отварят и намират,

разголват се без страхове, без свян

и влюбени завинаги застиват!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Горанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Васе, благодаря ти! Винаги намираш мила, дума за стиховете ми! Трогваш ме!

    Руми, удоволствието е мое А аз най—искрено те прегръщам и ти благодаря за топлите думи
  • Хей, Раче, за малко да пропусна тази прелест!
    Винаги те чета на един дъх! Пишеш толкова чувствено!
    Най-искрено те поздравявам!
  • Двама ли са, друго не е нужно! Много е хубаво! Поздрав!
  • Усмихна деня ми Бела имаме си вече нов вид насекомо Ще си го отглеждам с любов
    Раде, а с твоя помощ стихът ми стана прекрасен...чак на мен ми хареса Благодаря ти!

    Видях, че думата е редактирана! Искрени благодарности от мен! И прекрасна лятна нощ
  • Може и да се промени "намират" със "застиват". Ще е по–мелодично, пък и има смисъл, но стихчето си е твое. И така е добре! Хубава вечер и на другите!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...